Проследяване на бременност след ин витро оплождане

Проследяването на бременност след ин витро оплождане

Бременността след ин витро оплождане е високо рискова бременност. Тя изисква стриктно проследяване и постоянен контакт с бременната жена. Тя включва следните етапи:

  • Диагностицирането на вътрематочна бременност. След ин витро има голям риск от миграция на ембриона и имплантацията му в маточната тръба. Това е механизма на извънматочната бременност. Три пъти по-често се развива комбинирана хетеротопична /вътрематочна и извънматочна/ бременност с честота 1:10 000.
  • Определяне броя на имплантираните ембриони – едноплодна, двуплодна, триплодна и т.н. бременност. При близнаци е много важно да се определи хориалността и амниалността на бебетата. При многоплодна бременност винаги се обсъжда възможността за ембриоредукция.
  • Скриинингът за фетални аномалии. След ин витро е повишен риска от дефекти на бебето. Това се дължи на много фактори, като водещи са напредналата възраст на жената, генетични аномалии на сперматозоидите и яйцеклетките, повишената честота на близнаците. Феталната морфология през първия и втория триместър се допълва от биохимичния скриининг. При аномалии се изследва фетална ДНК от майчината кръв и резултатът се потвърждава с хорионбиопсия и амниоцентеза.
  • Изследване за инфекции през цялата бременност. Хормоналната стимулация и бременността намаляват имунитета и жените стават много склонни към инфекции. Инфекциите са основна причина за спонтанен аборт, преждевременно раждане и могат да преминат през плацентата и да инфектират и да увредят плода. Задължително се търсят бактерии във влагалището и урината. Специфични тестове за вируси и паразити – TORCH /токсоплазма, цитомегаловирус, рубеола, херпес и др./ се правят по индикации. Ранното откриване и лечение профилактира усложненията.
  • Профилактика на аборта и преждевременното раждане. Измерването на дължината на маточната шийка с ултразвук е основен скриинингов метод. При скъсяване и разширение се прави серклаж / зашиване/ на шийката.
  • Следенето на кръвната захар. По-висока е честотата на гестационния диабет при ин витро поради по-напредналата възраст, обезитета и по-високите хормонални нива. Скриинингът се прави 16 – 18 г.с. с обременяване с глюкоза.
  • Измерване на кръвното налягане. Хипертензивните усложнения на бремеността като прееклампсията се развиват след 20 гестационна седмица. След ин витро те са по-чести и ранното им откриване и лечение е особено важно. Те застрашават здравето на майката и бебето и често са причина за по-рано прекъсване на бременността.
  • Изследване на хемоглобина и пълната кръвна картина. Анемията е често съпътстващо усложнение и изиква допълнително добавяне на желязо и фолиева киселина.
  • Изследване на чернодробните ензими и тромбоцитите. При повишаване на кръвното налягане се развива едно специфично усложнение наречено HELLP. То включва увреждане на черния дроб, повишение на чернодробните ензими, намалени тромбоцити и разрушаване на еритроцитите. При неговото развитие бременността трябва да се прекъсне.
  • Ултразвуково проследяване на феталния растеж. Интраутеринната ретардация на бебето е честа при ин витро. Доплеровото изследване на кръвотока и феталната биометрия са основните инструменти за контрол. Ако плодът спре да нараства и матката вече не го храни, жената трябва да се родоразреши и бебето да се извади.
  • Определяне на наличие на антитела при жени с Rh(-) кръвна група. При наличие на антитела има риск от хемолитична болест на плода. При нея бебето се уврежда от антитела, преминали през плацената.
  • Определяне на начина на родоразрешение. Това става към края на бременността. Преценяват се много фактори като желанието на жената, възрастта, големината на плода, размерите на таза, придружаващи операции и заболявания. Всяка една жена след ин витро трябва да се прецени относно рискове и ползи за начина на раждане. Раждането в повечето случаи трябва да се реализира преди термин и тези жени не трябва да пренасят.

Comments are closed.