Ендометриозата е заболяване на съвременната жена, която отлага зачеването. В миналото ендометриозата се е срещало много рядко. Причината за това е, че жените са забременявали и раждали на 18 -20 годишна възраст. Затова и ендометриозата в момента почти не се среща при етносите, които рано реализират своите репродуктивни планове.
Механизмът на появата на ендометриозата е в основата на причините за появата на болестта. При нея клетки от лигавицата на матката /ендометриума/ се откриват и растат извън матката. Ендометриозата се развива повече при жени с тесен и дълъг канал на маточната шийка. Най-често по хабитус това са слаби и грацилни момичета. При всяка менструация маточните контракции не успяват да евакуират цялата менструалната кръв и лигавица през маточната шийка. Част от лигавицата регургитира и се връща обратно в маточните тръби и коремната кухина. Вместо да загинат, тези витални ендометриални клетки се имплантират и продължават да се развиват извън матката. Всеки месец под влияние на естрогените и прогестеронът в тези ендометриозни огнища се развиват циклични промени на пролиферация и кървене. Това причинява хронична възпалителна реакция около ендометриозните огнища. Всеки месец наличните ендометриозни огнища нарастват и се образуват нови. Жените страдащи от това заболяване имат силни болки по време на менструация, които се засилват със всеки следващ цикъл.
Статистиката в момента сочи, че при една трета от жените със стерилитет причината се крие в ендометриозата. Ендометриозните огнища в яйчника блокират овулацията, срастванията блокират маточните тръби, ендометриозните огнища в тръбите ги запушват. В матката в дълбочина /аденомиозата/ ендометриозните огнища причиняват хронично възпаление и нарушават имплантацията на ембрионите. Подобно на злокачествен процес с метастази, ендометриозата прогресира и може да се разпространи и в други органи и нарушава фертилитета и качеството на живот на жената. Лапароскопската хирургия и агонистите на гонадолиберина могат да помогнат в началните стадии на заболяването. Всеки месец обаче стимулирана от хормоналната синтеза на яйчниците, ендометриозата прогресира.
В началните стадии на болестта, много успешна стратегия за справяне с нея е забременяването. Една бременност води до обратно развитие и атрофия на ендометриозните огнища. При раждане се разширява канала на маточната шийка. Това блокира механизма на образуване на нови ендометриозни огнища. Така жената се спасява от образуване на нови ендометриозни огнища – кисти на яйчниците, от нуждата от лапароскопска хирургия, от хроничен болков синдром, стерилитет и т.н.
При** тежката и развита форма на болестта** силната болка и стерилитета са водещият клиничен синдром. Единственото решение в тази ситуация е забременяване с помощта на ин витро процедура. За съжаление броят и качеството на получените ембрионите са намалени. Поради хроничният възпалителен процес в матката, имплантационният потенциал на ендометриума също е субоптимален. Успеваемостта на ин витро процедурите при тежката форма на ендометриозата общо е намалена.
Затова момичета, постави ли ви се диагноза „Ендометриоза” –** забременявайте**! За съжаление в момента медицината не разполага с методи, които да спрат окончателно развитието на ендометриозата. Ендометриозата не е злокачествен процес, но подобно на такъв, тя прогресира с времето и постепенно нарушава фертилитета и качеството на живот на жената.
Ако не планирате забременяване, то тогава приемането на медикаменти за потискане на яйчниците и оперативна намеса за отстраняване на ендометриозните огнища са алтернатива. Съществуващите в момента обаче хирургия и медикаменти са недостатъчно ефективни за окончатетелно справяне с болестта.
