Есенциалната хипертония е заболяване, което се среща много често при жените. Оплакванията при него са главоболие и стойности на кръвното налягане над 140/90. Рискови фактори за проява на заболяването са генетична обремененост, напредване на възрастта, по-висок BMI, консумация на много сол, намалена физическа активност и стрес.
Хипертонията намалява фертилитета на жената. Основният механизъм е свързан със съдов спазъм на женските половите органи. Притокът на кръв към матката и яйчниците намалява и така се нарушава тяхното хранене.
Ако една жена започва ин витро процедура и страда от хипертония, е важно хипертонията да е предварително диагностицирана, за да се повиши шанса на процедурата. Лечението се извършва от кардиолог, като се използват медикаменти, съвместими с бременността. Терапията може да се променя в зависимост от стойностите на кръвното налягане.
При забременяване приемът на медикаменти продължава до раждането. В повечето случаи кръвното налягане се повишава още повече. Това налага прием на допълнително медикаменти в по-високи дози. Най-добре да се избере комбинация от различни видове анти-хипертензивни медикаменти с по-малки дози, за да не се увреди сърдечния ритъм и растежа на плода. Трябва да се има предвид, че има опасност хипертонията да се усложни с прееклампсия. Тогава се уврежда бъбречния филтър и започва да се губи белтък с урината. Често се налага спешно родоразрешение.
След раждане в повечето случаи стойностите на кръвното налягане се нормализират.
Клиничен случай: Пациентка Д.Б. е на 50 годишна възраст, има над 10 неуспешни ин витро процедури. Съобщава за хипертония, която се контролира при кардиолог. Има всички рискови фактори за хипертония – наследствена обремененост, напреднала възраст, висок индекс на телесната маса. Има прекарани две операции за отстраняване на миоми на матката. След успешна ин витро процедура успява да забременее. Бременността се развива нормално до 5 месец. След него кръвното налягане започва да се повишава до 180/100, въпреки терапията която пациентката следва. Започва се прием на 4 различни медикамента за намаляване на кръвното налягане. Появяват се маточни контракции и феталния растеж се забавя. Пациентката достига до 36 г.с., когато развива хипертонична криза, неповлияваща се от лечение. Направи се цезарово сечение по спешност заради асфиксия на бебето. Роди се един плод с ретардация и умерени данни за фетално страдание, който се наложи да бъде интубиран и реанимиран. След 7 дни пациентката беше изписана с нормализиране на кръвното налягане клинично здрава. Бебето имаше нужда от лечение в неонатологичната клиника в продължение на 14 дни, за да бъде изписано клинично здраво.
Ако хипертонията при бременната не беше контролирана от кардиолог, най-вероятно бременността нямаше да е завърши успешно. В тази ситуация, най-голям е риска от отлепване на плацентата и фетална смърт.
