Проучването е представено на ESHRE (Европейска Асоциация за Човешка Репродукция и Ембриология) в Милано 2022г. Научният екип е S.Herraiz, Ruiz, Garcia Velasco и др. Ин витро екипите са в Fundacion IVI et Innovation Valencia, IVIRMA Madrid и Alicante.
Въведение: Няколко техники, базирани на ин витро активация, яйчникова фрагментация и трансплантация на стволови клетки в яйчника са предложени за ре-активация на яйчниковата функция и за увеличаване на ин витро успеваемостта при жени с преждевременна яйчникова недостатъчност и лош яйчников отговор при стимулация. Целта е по-малко инвазивни и по-практични решения да се търсят при тези пациенти, при които донорските яйцеклетки са единственият реален избор за забременяване.
Плазма, обогатена с тромбоцити (Platelet rich plasma – PRP) и Плазма, обогатена с растежни фактори (Plasma rich in growth factors – PRGF) - съдържа висока концентрация от тромбоцити, които носят повече от 800 типа от протеини, цитокини, хормони и хемоатрактанти. Всъщност инжектирането на PRP се изследва в много и различни студия и проучвания от различни ин витро екипи и бележи резултати, даващи надежда.
Цел на проучването: Инжектирането на яйчниците с Плазма, обогатена с растежни фактори (Plasma rich in growth factors – PRGF) увеличава ли биомаркерите за яйчников резерв при пациентки с намален яйчников резерв?
Материали и методи: Ретроспективното проучване включва 104 жени на възраст 23 – 45 години, които са получили инжектиране на яйчниците с Плазма, обогатена с растежни фактори (Plasma rich in growth factors – PRGF) - REGENERA OVARIO. Периодът е 2020-2021г., като проучването е извършено в IVIRMA Alicante, Spain. PRGF (Endoret kit, Biotechnology Institute, Spain) се инжектира двустранно в яйчниците и се следят маркерите за яйчников резерв и яйчникова реактивация с цел ин витро или спонтанно зачеване. Проследяващите визити са от 1 до 5 месеца, като са месечни или при менструация.
Резултати: Проучването включва 104 пациентки (средна възраст 38,7 години, BMI 22) с намален яйчников резерв, които получават интраовариална инжекция с PRGF 3,3 ml на всеки яйчник. Преди лечение кохортата от пациенти се характеризира с високи серумни нива на FSH - 21 mlU/ml, нисък AMH- 0,25 ng/ml и намален яйчников обем - 6,3 cm.
88 от пациентките се явяват на първата проследяваща визита и показват покачване на серумния AMH- 0,32 ng/ml, при изходен 0,25 ng/ml и повишаване на фоликуларният антрален резерв /AFC/ на 3,2, при изходен 2,1 за двата яйчника. В сравнение с базалните нива яйчникова реактивация се постига при 55,9% от пациентките и при 19% от тях се стартира ин витро цикъл. Тези подобрявания на яйчниковия резерв са максимални 2 месеца след лечението, с увеличаване на фоликуларния антрален резер на 2,9 от 2, фоликуларна яйчникова активация при 58% от жените и стартиране на ин витро процедура при 43,9% от пациентките. Подобни резултати се наблюдават и при третата визита и продължават до петата визита за проследяване, въпреки че бройката на пациентите намалява.
При жените с яйчникова реактивация са стартирани 44 ин витро цикъла. Успешна аспирация на яйцеклетки има при 72,7 % от циклите със среден брой 3,3 зрели яйцеклетки, 1,8 оплодени яйцеклетки и 1,5 получени ембриона. Всъщност са получени 6 бременности през този период, като 2 са след ембриотрансфер и 4 са след спонтанно забременяване. 18 пациенти имат замразени ембриони за трансфер.
Изводи:
• Инжектирането на плазма, обогатена с растежни фактори (Plasma rich in growth factors – PRGF) в яйчниците подобрява биомаркерите за яйчников резерв, реактивира фоликуларния растеж и позволява стартиране на ин витро цикъл и получаване на ембриони при пациентки с намален яйчников резерв.
• Позитивният ефект на яйчникова реактивация персистира за няколоко месеца след лечението.
• Резултатите са обнадеждаващи, но са необходими по-голяма кохорта от пациенти и по-дълго проследяване, за да се установи по-точно ефикасността и продължителността на положителните ефекти върху яйчниковата активност при инжектирането на плазма, обогатена с растежни фактори.
