Персоналът е един от най-важните елементи на ин витро лабораторията. Броят на членовете на екипа трябва да рефлектира на броя цикли, които се извършват годишно.
Отговорник на ин витро лабораторията е с най-високата квалификация и експертиза. Препоръчва се да има по-висока академична степен – MD, с минимум 6 години опит в клиничната ембриология и сертификат за ESHRE Senior clinical embryologist.
Лабораторният супервайзор е мениджър, който ръководи всекидневната работа в лабораторията. Той трябва да има поне 3 години опит в клиничната ембриология и сертификат от ESHRE clinical embryologist.
Клиничните ембриолози участват активно във всекидневната клинична практика. Позицията изисква диплома висше образование по биологични науки.
Новият персонал трябва да се обучава по структурирана тренировъчна програма под контрола на опитен клиничен ембриолог. След преминавана на определен срок на обучение се препоръчва сертификация от Европейската асоциация по ембриология и човешка репродукция.
Контрол на качеството включва разпределяне на отговорностите и задължително подсигуряване на компетентността и квалификацията на персонала. Валидирани и написани инструкции за всеки процес, т.нар. СОП (Стандартни Оперативни Процедури), включително и за справяне с нежелани събития. Задължително се записва пътя на клетките, ембрионите, материалите и персонала, включени в специфичните лабораторни дейности. Всички среди, реагенти и консумативи трябва да се тестват за качество с необходимите тестове. Задължително се оценява и нивото на риск при всички лабораторни дейности.
Безопасност на ин витро лабораторията. Тя трябва да е достатъчно функционална, за да намали риска от увреждане на репродуктивните клетки и да осигури добра лабораторна практика. Лабораторията трябва да е в съседство с операционната зала, където се аспирират яйцеклетките. Когато се създава ин витро лаборатория, трябва да се имат предвид всички нови тенденции в оборудването и процедурите. Комфортът на оператора е изключително важен за създаването на безопасна работна среда, която минимизира риска от пропуски и грешки.
Лабораторното оборудване трябва да отговаря на натоварването. Броят на инкубаторите зависи от броя на циклите и продължителността на култивирането на ембрионите. Яйцеклетките и ембрионите трябва да бъдат внимателно разпределени в инкубаторите да се минимализира честото им отварянето.
Криобанките трябва да са извън лабораторията, но и в близост до нея. Достатъчна вентилация и аларма за ниски съдържания на кислород трябва да е налице. Криосъдовете трябва да се мониторират и да имат аларми за ниски съдържания на течен азот и за температура.
Инфекциозни агенти. При асистираните репродуктивни технологии се работи с биологични материали и съответно има риск от предаване на заболявания на персонала и на други пациенти или т.нар. крос контаминация. Затова следва да са приети процедури по превенция, които включват ваксиниране на персонала за Хепатит Б и др., скрининг на пациентите за вирусологични и бактериологични заболявания.
Протективни мерки. Всички биологични течности като кръв, фоликуларна течност, семенна течност трябва да се разглеждат като потециално замърсени. Персоналът на ин витро лабораторията следва стриктно да спазва задължителните препоръки за асептични условия за гаметите и ембрионите.
Идентификация на пациентите и проследяване на техните репродуктивни клетки. Това е изключително важен аспект в ин витро лечението. Всяка ин витро лаборатория трябва да има ефективна и точна система да идентифицира, проследява и локализира репродуктивните клетки по време на всяка стъпка от ин витро лечението. Подходяща идентификационна система с база данни трябва да е налична постоянно.
Консумативите, които се използват трябва да са еднократни и в срок на годност. Хранителните среди и реагентите трябва да се съхраняват в подходящи хладилници. При работа със средите да се избягват големи температурни промени.
Работа с биологични материали се осъществява в предварително затоплена и асептична среда, с еднократни пипети. Яйцеклетките и ембрионите са винаги в подходяща температура, осмоларитет и рН. Трябва да се минимализира експозицията на светлина, токсични субстанции и радиация.
Аспирацията на яйцеклетки е особено чувствителна процедура, като специално внимание трябва да се обърне на температурата и рН, както и на ефективната и бърза работа с тях.
Обработката на семенната течност. Преди стартиране на ин витро процедура е задължително поне едно изследване на семенната течност. Преди колекция е необходимо въздържание, хигиена и др. При очаквани трудности при отделяне на спермата се препоръчва предварително замразяване на проба.
Оплождането на яйцеклетките е възможно чрез конвенционално IVF или ICSI. То трябва да се планува в зависимост от тригера на овулацията, като се има предвид че 16-18 часа по-късно трябва да се установи оплождането.
План при спешни случаи - всички ин витро лаборатории трябва да имат план със специфични процедури при случаи на проблем с инфраструктурата, техниката или оборудването. Планът включва действия, които трябва да бъдат предприети за безопасност на персонала и пациентите, протекция на свеж и замразен биологичен материал, избягване на увреждане на апартура и медицинска документация на пациентите.
