
Повишената честота на цезаровите сечения поставя нови предизвикателства за жените, родили по този начин. Зарастването на маточният мускул често става дефектно с образуване на дилатация и ниша на долният истмичен сегмент. Там често се събира менструална кръв, която трудно се отделя при менструация. Клиничната картина е месечен цикъл продължаващ 7-10 дни. Ултразвуковата картина е лесно установим дефект на долния истмичен сегмент. При голям дефект, т.нар. истмикоцеле се събира голямо количество менструална кръв, която регургитира към матката и нарушава имплантацията. Това често е причина за вторичен стерилитет. Ин витро оплождането също не преодолява нарушената среда за имплантация в матката и е често неуспешно. Рискови фактори за развитие на дефект след секцио са:
• Силно разтегнат долен маточен сегмент при близнаци и едър плод
• Диабет
• Затлъстяване
• Секцио при пълно разширение
• Продължителен шев на матката със заключване без пертонизация
• Много ниска инцизия на матката в истмичната част
• Инфекция на матката след операцията
Клиничната картина включва:
• Менструален цикъл 7-12 дни, често силно болезнен
• Вторичен стерилитет
• Болка при полов контакт – диспареуния
• Извънматочна бременност в дефекта на секциото
Профилактиката включва възстановяването на маточният мускул със специална техника, непозволяваща дефектно зарастване и инвагиниране на ендометриални и цервикални жлези в цикартикса на секциото.
Лечението е хирургично:
-
Хистероскопия – при по-малък дефект и остатъчна дебелина на маточния мускул над 3 мм. Хистероскопски се изрязват и разширяват латералните канали, като се улеснява евакуацията на менструална кръв. Електрокоагулира се нишата на цикатрикса.
-
Лапароскопията се предпочита при по-голям дефект и остатъчен маточен мускул по-малък от 2,5 мм. При нея се изрязва цикатрициалната тъкан и се зашива матката по лапароскопски път.
Резултатите при двата метода са съпоставими с над 90% успешно лечение. Лечение се налага само ако има клинични оплаквания.