Съществуват редица заболявания при жената, които затрудняват забременяването по естествен път и които много често налагат прилагането на ин витро процедура. Ето най-често срещаните такива и техните решения преди да се премине към ин витро процедура:
-
Ендометриозна киста на яйчника – стандартното лечение предвижда операция, но трябва да се има предвид, че подтискането с агонист след операцията намалява фертилитета. Ако яйчниковият резерв на жената е намален (AMH е <2) и възрастта й е над 35 години, тогава тя не трябва да се оперира. В тези случаи ин витро процедурата предлага по-голям шанс за зачеване отколкото лапароскопската кистектомия.
-
Миома на матката – наличието на няколко миомни възела, особено ако са с размери над 3 см, намалява успеваемостта на ин витро процедурата. Задължително преди ин витро опит трябва да се оперират подлигавични миоми; миоми, деформиращи зоната ендометриум-миометриум, т.нар. Junctional Zone; възли с диаметър над 3 см и множеството миомни възли.
-
Дефекти в маточната кухина – те намаляват шансовете за имплантация на ембрионите и затова следва да се премахнат. Такива дефекти могат да бъдат полипи на ендометриума, вътрематочни сраствания, подлигавични миоми, септум–преграда на матката, дефект от предхождащо цезарово сечение. Хистероскопията е предпочитания оперативният метод в случая. Endometrial scratching с цел повишаване на шансовете за имплантация не е необходим.
-
Запушването на маточните тръби е чест проблем, водещ до невъзможност за забременяване и налагащ прилагане на ин витро процедура. При проксимално запушване (в тясната част на маточната тръба) може директно да се премине към ин витро опит. При млади пациентки с добър яйчников резерв, може да се опита лечение на запушването чрез прилагане на лапароскопска анастомоза, или чрез хистероскопия да се канюлира (отпуши) маточната тръба с Novy канюла.
При дистална обструкция на маточните тръби (в ампуларната им част) може да се опита лапароскопска хирургия, ако тръбите са леко дилатирани (<3 cm) и има леки сраствания. При тези случаи прилагането на неосалпингостомията и фимбриопластиката води до голям шанс за бременност – около 68%, като само 5% от тях се регистрират като извънматочни. Ако обаче маточните тръби са силно дилатирани, то тогава прогнозата за успех при хирургия с цел тяхното възстановяването е лоша – успеваемостта и едва около 11 % бременности, като 9% (почти всички) от тях са извънматочни. -
Хидросалпингс (силно разширени и пълни с течност маточни тръби) - намалява с 50% шансовете за имплантация на ембрионите и увеличават с 80% вероятността за аборт. Възпалителна или стерилна, течността действа токсично на ембрионите, намалява имплантационния потенциал на ендометриума и действа отмиващо за ембрионите. Лапароскопската салпингектомия (премахване на маточните тръби) с внимателно съхраняване на яйчниковия паренхим и кръвоснабдяване е задължително преди ин витро опит. При плътни сраствания между тръба и яйчник и риск да се отстрани яйчника е по- разумно тръбите само да се прекъснат, а не да се отстранят.
-
Аденомиозата е състояние, при което маточният мускул е засегнат от множество ендометриозни огнища. Матката е дифузно увеличена, колкото при 2-3 месечна бременност, жената има силно болезнен и обилен менструален цикъл. Поради хроничното възпаление и намаления рецептивен потенциал на ендометриума тези пациентки са с множество неуспешни ин витро процедури. Рискът за спонтанен аборт също е голям. За реализиране на успешен ин витро опит е необходимо от 3 до 6 месеца преди процедурата да се приложи даун регулация на хипофизата с агонист. Само ако аденомиозата е под форма на миомен възел, т.нар.аденомиом , може да се направи хирургия. В този случай обаче остава голям риск от руптура на матката при бременност.
-
Щитовидната жлеза трябва да се изследва задължително преди ин витро процедура. Основният маркер е TSH, като нивата му следва да са <2,5. Хипертироидизъм (повишена функция на жлезата, т.нар. Базедова болест) се среща при 1% от пациентките. Хипофункцията (намалената функция, болестта на Хашимото) е 10 пъти по-честа. И двете заболявания са причина за стерилитет, неправилни кръвотечения и спонтанни аборти. Корекцията на щитовидната обмяна е задължителна преди ин витро опит.
-
Поликистозната болест на яйчниците е честа индикация за ин витро. Пациентките с висок BMI е желателно да намалят теглото си с 10% преди започване на ин витро процедурата, с цел по-голям шанс за успех. Препоръчва се диета с ниско съдържание на въглехидрати и повишена физическа активност. Добавка на метформин намалява инсулиновата резистентност и пази тези жени от хиперстимулация на яйчниците по време на ин витро процедурата.