Ключов момент на всяка ин витро процедура е ембриотрансферът – поставянето на ембрионите в маточната кухина. Доказано е, че 30% от неуспешните ин витро опити се дължат на погрешна техника или неправилен ембриотрансфер. Голяма част от гинеколозите смятат, че това е проста процедура и я омаловажават.
Ембриотрансферът има огромно значение за крайният успех. Това се доказва с различните проценти бременост при различни ин витро специалисти, правещи ембриотрансфер, в една и съща ин витро клиника. За да се получат максимални резултати, трябва да се направи стандартен протокол за процедурата. Освен това, за да се направи трансферът оптимално трябва да се отдели допълнително внимание, време и концентрация от страна на ин витро спeциалиста.
Потенциални рискови фактори за неуспешен ембриотрансфер са:
- Маточните контракции
- Неуспешно преминаване на вътрешното стеснение на маточната шийка.
- Цервикалната слуз може да наруши оптималното поставяне на ембриони.
Оптимизиране на техниката на ембриотрансфера:
- Преценка на маточната кухина преди трансфера.
- Предотвратяване на маточните контракции.
- Отстраняване на слузта от маточната шийка.
- Потвърждение на преминаването на ембрионалния катетър през вътрешното стеснение на канала на маточната шийка.
- Предотвратяване на експулсията на ембриони обратно във влагалището.
- Поставянето на ембриони под ултразвуков контрол е с най-добри шансове за успех.
- Зареждането на ембриони в катетъра трябва да стане след поставянето на водача на катетъра в матката.
- Оставане на ембрионите в катетъра след процедурата.
- Bed rest /почивката/ след ембриотрансфера е много обсъждана тема.
- Времетраенето между зареждане на катетъра с ембриони и трансферът не трябва да надвишава 120 секунди.
- Млади ин витро специалисти трябва да направят поне 50 пробни трансфера, за да могат да направят истински ембриотрансфер.
