Полезни теми

Съществуват редица заболявания при жената, които затрудняват забременяването по естествен път и които много често налагат прилагането на ин витро процедура. Ето най-често срещаните такива и техните решения преди да се премине към ин витро процедура:

Ендометриозата е заболяване на съвременната жена, която отлага зачеването. В миналото ендометриозата се е срещало много рядко. Причината за това е, че жените са забременявали и раждали на 18 -20 годишна възраст.

Храненето е основна предпоставка за успешна ин витро бременност Бременни сте, планирате бременност или сте в процедура по ин-витро – не забравяйте, че трябва да обърнете внимание и на вашето хранене.

Водещата лекция на конгреса на Европейското Дружество по Човешка Репродукция и Ембриология (ESHRE) в Барселона тази година беше посветена на първите резултати от изследвани на вече порастналите момчета, родили се след прилагането на ИКСИ метода на оплождане на яйцеклетката.

Положителният тест за бременност, получен след ембриотрансфер е успех за пациента и неговия лекар. За съжаление обаче, сравнително голяма част от тези биохимични бременности се нарушават и в резултат на това не завършват с родени деца.

Поликистозната яйчникова болест /ПКЯБ/ е широко разпространено заболяване, което засяга една трета от жените, имащи проблеми със зачеването. Описано е за първи път от Stein-Leventhal през 1935г. Заболяването е интересен проблем за асистираната репродукция, тъй като при стерилитет, породен от липса на овулация, в 80-90% от случаите причината е именно ПКЯБ.

Яйчниковият хипестимулационен синдром се развива в две форми. ранният хиперстимулационен синдром – оплакванията се появяват 3 до 7 дни след ЧХГ-тригера на овулацията. Той е зависим от яйчниковата стимулация. Основната патофизиологична причина за развитие на синдрома е човешкият хориален гонадотропин /Овитрел, Прегнил, Хориомон/.

Прогестероновата терапия е най-важна след ембриотрансфер. Контролираната яйчникова хиперстимулация, агонистите, високите нива на естрадиола и тригерирането на овулацията с ЧХГ блокират пулсативната ЛХ секреция от хипофизата. По този механизъм след пункция жълтите тела в яйчниците не се стимулират и те не произвеждат достатъчно прогестерон.

Всеки отделен фоликул с размер над 15 мм трябва да се пунктира. При аспирация на яйцеклетките налягането на вакуум помпата трябва да е между 100 и 120 mmHg. При по-голямо налягане се увреждат яйцеклетките (наблюдава се оток и разрушаване на зона пелуцида).

Хормоналната стимулация повишава нуждите на организма на жената от белтъци, мазнини, въглехидрати и витамини. Оптималното хранене е най-важната предпоставка за развитието на здрави яйцеклетки и последваща имплантация на ембриони в матката.

Честота на стерилитета Една от 6 двойки има проблем със забременяването 90% от двойките ще забременеят след 1 година непротектирани полови контакти 5% ще успеят да заченат след опити до 2-та година.

Какво не трябва да правим по време на ин витро процедура Не променяйте дозата и схемата на приложение на медикаментите. Жените често четат в интернет или се консултират с приятелки.

Сперматогнезата е сложен процес и много фактори повлияват негативно на броя, подвижността и качеството на сперматозоидите. При около 60% от двойките, които без успех опитват за бебе, вината е в мъжете.

Какво трябва да правим, когато сме в ин витро процедура? Успехът на ин витро процедурата зависи от изпълнението на всички указания на ин витро специалиста. Ако като едно домино правилно сме наредили всичко, се ражда едно прекрасно бебе.

Кога при ин витро да се свържете веднага с ин витро специалиста ви? Aко объркате или забравите медикаментите за стимулация. Tова много намалява шансовете ви за зачеване. Aко получите обрив, оток или друга алергична реакция към лекарствата за стимулация.

Кога трябва да направим ин витро? Въпреки 38-те години след първото ин витро бебе IVF не е панацея. При всяка една двойка трябва индивидуално да се преценяват ползата, рисковете и разходите на един ин витро цикъл.